Вие сте в Истанбул, вие сте чужденец, вие сте се загубил. Непрекъснатата последователност на кадрите, развиващи се с всяко ново завръщане към тях, размива разликата между случващото се и спомените. Губи се усещането за реалност, странно и неспокойно, започва раздвоение. Героят вече не е сигурен, че това, което му се случва, не е сън. Казва ли се момичето Лали? Джамия ли е това или Морския музей? Дали лалето върху турския килим не е плод на фантазията му? Има ли слугиня? Когато има нужда от нея, я няма. Кой е рибаря на на стъпалата към морето? Тук няма рибар. Къде е адресът, написан от момичето върху изхвърленото в тревата листче? Какъв адрес?